Разлика между статичен и динамичен IP адрес
Статичният IP адрес се задава от интернет доставчика за определен компютър, като постоянен негов адрес. Щеше да е много просто, ако всеки компютър, който се свързва към интернет, имаше собствен статичен IP адрес, но когато интернет е бил организиран създателите не са предвидили, че ще са нужни неограничен брой IP адреси. За нещастие в момента няма достатъчно IP адреси. За да се заобиколи този проблем, интернет доставчиците ограничават броя на статичните IP адреси и икономисват адресите, с които разполагат като ги разпределят временно по сигнал от Dynamic Host Configuration Protocol (DHCP) на компютър. Временният IP адрес, който получава компютърът пуснал заявката, се нарича динамичен IP адрес.
Понякога обаче се случва човек, който ползва динамично IP, да иска останалите компютри да могат да го локализират. Използването на VoIP програми например изисква статичен IP адрес. В такъв случай потребителят има две възможности: да се свърже с интернет доставчика си и да поиска статичен IP адрес или да използва услугата динамичен DNS (dynamic DNS service). Вероятността е голяма и в двата случая да трябва да се плаща допълнителна месечна такса.
|